ЗА СЪЩНОСТТА НА КАРМАТА

Когато искаме да разберем същността на кармата, става въпрос преди всичко за възможността да видим онова от Вселената, което взима участие в човешкото развитие.

За да насочим поглед върху съществата, които от духовната Вселена участват в развитието на човека и да подкрепим разбирането си, трябва предварително да видим, каква е връзката на човека със същността на Земята.

Ние виждаме човека на Земята заобиколен от съществата на минералното, растителното и животинското царство и знаем, че трябва да го разглеждаме така, че всъщност и трите царства живеят в него и приемат в него една по-висша форма. Чрез своя физически организъм в известна степен човекът е сроден с минералното царство. Само че той преработва по един по-висш начин това, което иначе се намира в минералното царство. Чрез своето етерно тяло той е сроден с растителното царство. И тук той отново преработва в една по-висша форма това, което принципно се намира в растителното царство. Същото е и със сродството, което човекът има чрез своето астрално тяло със съществата от животинското царство. Може следователно да кажем: - Ако разгледаме пространството около човека, намираме, че той носи в себе си минералното, растителното и животинското царство.

По същия начин както човекът носи в себе си тези три външни природни царства, той носи - само че по време, а не пространствено – царствата на висшите йерархии. И ние можем да разберем цялото действие на кармата върху човека само тогава, когато обгърнем с поглед, как по време на земния живот различните царства на йерархиите въздействат върху човешкото същество.

Когато вземем под внимание как минералното царство действа върху човека, срещу нас застават процесите, при които той приема своите хранителни средства. Защото всичко, което приема от по-висшите царства в сравнение с минералното царство, човек първо го минерализира. Когато насочим поглед върху растителното царство, ние виждаме, как в себе си човекът има жизнените сили, силите на живота. И когато насочим поглед върху животинското царство, ние виждаме, как от своето астрално тяло човекът издига нагоре чистия живот в една по-висша сфера, в царството на усещанията. Накратко казано, ние можем да проследим редицата природни действия в трите царства също така, както проследяваме редицата действия в човешкия организъм.

Обаче по същия начин можем да проследим това, което става с човека в душевно-духовно отношение, чрез действието на висшите йерархии. Ние разбираме минералното, растителното и животинското, които принадлежат на човека от действията на трите природни царства в пространството. По същия начин трябва да разберем онова, което царува като по-висше в човека - първо да обгърнем с поглед това, което царува в човека като съдба, - да го разберем именно от действието на царствата на йерархиите. Тук обаче не трябва да разглеждаме това, което е едновременно в човека - физическото, етерното и астралното тяло са едновременно в човека, - а по отношение на йерархичните царства трябва да разглеждаме онова, което в земния живот се случва в човека като редуващо се или да бъде разбрано по отношение на духовното разглеждане като случващо се едно след друго.

Бих искал да кажа, че по време на всички наши антропософски разглеждания винаги сме обгръщали човека в процеса на протичането на неговия живот - от раждането до около 7-та година, когато става смяната на зъбите; от смяната на зъбите до половата зрялост; от половата зрялост до 21-та година, където не така ясно се вижда диференцирането; после от 21-та година до 28-та година; от 28-та година до 35-година; от 35-та година до 42-та година; от 42-та година до 49-та година; от 49-та година до 56-та година и т. н. /виж рис. стр. 193 /. Върху това, което се намира отвъд 56-та година,  ще говоря следващия път; сега ще разгледам хода на човешкия живот до 56-та година.

Тук ние ясно имаме три разчленения от три периода на живота до 21-та година, следва вторият раздел от три периода на живота до 42-та година и после третият раздел от три периода на живота до 56-та година. Последните периоди на живота искам да изобразя така /виж рис. стр.193/.

Човекът казва за себе си «аз». Обаче този аз стои вътре в множество действия. Погледнато от външната страна това са действията на минералното, растителното и животинското царство, а погледнато навътре, към душевно-духовната страна, това са действията на третата йерархия, Ангели, Архангели, Архаи, действията на втората йерархия, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, действията на първата йерархия, Серафими, Херувими, Престоли.

Но тези същества не действат по един и същ начин в течение на целия човешки живот. Ние можем да кажем, че също и външната страна на човека по определен начин съобразно биографията му е проникната от различни действия. Когато например разглеждаме детето още в началото на неговия земен живот, ние трябва да кажем: - Това, което по принцип намираме в животинското царство, е особено изразено - един растящ, разцъфтяващ, изграждащ живот.

Когато разглеждаме последния раздел на живота, когато се навлиза вече в старостта, тогава в склеротизирането, в чупливостта на организма имаме едно минерализиране, едно много по-силно минерализиране, защото то става по-интимно, отколкото това съществува при животните, с изключение на висшите животни, при които това почива на условия, за които ще можем да говорим при друг случай. Докато при животното преустановяването на жизнените сили става веднага щом вече няма изграждане, човекът пренася именно важни моменти от своето развитие в периода на разграждането, който всъщност започва вече с 30-та година. И много неща в развитието на човечеството не биха съществували, ако хората се развиваха по същия начин както животните; ако те не можеха да пренесат нищо в периода на старостта. Животните не пренасят нищо в този период. Обаче хората могат да пренесат много неща в периода на тяхната старост и важни придобивки на човешкото културно развитие се дължат именно на това, което хората могат да пренесат в периода на старостта, в периода на разграждащия се живот.

Следователно тогава имаме минерализиращ процес. Така че можем да кажем: - Външно вече ясно може да се забележи, как в началото на земния живот преобладава животинското, в края на този живот преобладава минералното, а междувременно растителното.

Обаче много по-ясно, много по-решаващо се явяват тези разлики при действието на висшите йерархии в човека. Тук можем да кажем, че в първата детска възраст върху душевно-духовния живот особено силно действа третата йерархия, Ангели, Архангели, Архаи. Това действие на третата йерархия /виж рис./ всъщност обхваща трите първи периода от живота.

В първите три периода от живота в човека действат Ангелите, Архангелите и Архаите. Тогава при  детето и при юношата във всичко, което от страна на душевно-духовното действа изграждащо организма, - а това е твърде много, това е почти всичко, - действа това, което може да се прояви като сили от света на третата йерархия, тази на Ангели, Архангели и Архаи.

С 14-та година започва да действа втората йерархия - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили и Господства/. Така че тук /виж рис./ отново трябва да отбележа три периода, т.е. между 14-та и 35-та година - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Вие виждате, мои мили приятели, че в периода от 14-та до 21-та година едновременно решаващо върху човека заедно действат третата и втората йерархия. Едва с 21-та година започва напълно самостоятелното действие на втората йерархия.

Тук с половата зрялост при човека влиза в действие нещо от космическите процеси, които до тази възраст на половата зрялост не се намират в човека.

И вие можете да си представите, че когато става способен да се размножава, човекът става способен и да приема в себе си онези сили от Вселената, които съдействат именно при новообразуването на физическия човек. До половата зрялост човекът няма тези сили в себе си. Следователно в неговия физически организъм настъпва онази промяна, която, така да се каже, изпраща по-мощни сили във физическия организъм, отколкото е имало по-рано в него. Детето не притежава още тези по-мощни сили. То притежава по-слабите сили, които в земния живот действат първо върху душата, но не върху тялото.

ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ:

 

 

 


НОВИНИ

 

Цялостност е един важен аспект на духовното израстване. Това е действане, говорене и поведение, което уважава вас самите и другите. Това е проверяване на неща, преди вие да ги извършите, а извършвате само тези неща, които знаете, че те са истина. Начин да живеете в цялостност означава да живеете в хармония с вашите вярвания и ценности, а това ще ускори вашето израстване и направи процеса много по-радостен. Цялостност ще донесе яснота и ред във всяка област на вашия живот. Разглеждайте възможностите, които се явяват по вашия път и изберете тези, не защото изглеждат обаятелни, но защото те са в помощ на други. 

 

 


 
 
 
 

За ВАШЕТО ЗДРАВЕ:

 

Форма за контакт:

Задайте своите въпроси

За връзка

REIKI SHCOOL CENTER Training of
Bulgarian, Russian, English and Greek

distance learning

Онлайн класове
Дани Аргирова
0876424449
reikishcoolcenter@gmail.com