КАРМИЧЕСКИ ВРЪЗКИ В ЖИВОТА

Разглеждането на кармични връзки в живота на човека изисква пълно разбиране на закономерните отношения в света, с което днешният човек повече или по-малко не е свикнал. Защото в кармическите връзки, които преминават от един земен живот в друг, действат закономерности, които са от духовно естество и човек не ги разбира правилно или ги отрича, когато забележи, че се касае за причинност, която в някакво отношение е подобна на тази, която намираме в света, когато говорим за причина и следствие.

Когато искаме да разберем какво представляват кармическите връзки, ние всъщност първо най-точно трябва да разберем, какво става вътре в човека под неговото обикновено съзнание. А едно разбиране за това, което лежи под обикновеното съзнание, може да ни даде само разглеждането на човешкото същество, както то се представя пред свръхсетивното познание, пред познанието на посвещението.

За да продължим именно с някои неща, които бяха засегнати в миналите лекции, в последните лекции и които в тяхното по-нататъшно разглеждане ще доведат до пълното разбиране на кармата, нека разгледаме днес, как човекът, когато той се издига до имагинативното, инспиративното и интуитивното познание, придобива все повече и повече възможност да разбере, как самият той като човек стои в целия Космос.

Аз често съм изтъквал, даже и в публичните лекции, че чрез имагинативното познание пред човека се разстила една панорама на живота, отнасяща се за настоящия му земен живот, че човек обгръща с поглед своя живот в мощни образи, че тогава вижда именно онова, което обикновеното съзнание, обикновеният спомен не може да покаже.

Можем да кажем, че при този обзор, който произтича от стремежа към имагинативното познание, отначало човек изцяло се намира в неговото физическо и в неговото етерно тяло.

Чрез съответните упражнения той само се освобождава, става независим от всичко онова, което чрез физическото тяло е посредник на впечатленията от света. Следователно чрез имагинативното познание човек става независим от своите сетивни впечатления, става независим от своето познание чрез ума. Тогава при познавателния процес той живее само в етерното тяло. Благодарение на това той вижда тази панорама от спомени.

Ние можем да кажем, че човекът живее в свръхсетивното, но той живее в свръхсетивното така, че вътрешно се е отделил от своето физическо тяло. Вижте, това имагинативно познание не би било всъщност никак трудно за постигане, какъвто е фактически случаят с повечето хора, ако би съществувала по-голяма склонност да бъде преодоляна вътрешната връзка на целия душевен живот с физическото тяло.

Естествено човек може относително лесно да преодолее онова, което е свързано с непосредственото сетивно схващане. Но помислете само, че човекът е свързан със своето физическо тяло така също и чрез своята душевна нагласа, която е придобил в земния живот. Ние сме зависими от физическото тяло също и при нашите настроения в живота на физическия план. Нашите настроения са обусловени също от физическото тяло. Когато човек приписва това или онова на своята способност, на своя талант, на другите свои душевни способности, всичко това е свързано с неговото изживяване във физическото тяло. Когато искаме да постигнем истинско имагинативно познание, ние трябва да се освободим от всичко това. Ако поне за една минута станем действително свободни, ще узнаем, що е имагинативно познание и тогава постепенно ще ни се разкрие панорамата на нашия живот.

Но вие трябва да имате предвид разликата между състоянието «човек да бъде свързан с физическото тяло и чрез това да бъде вътре в това физическо тяло» и другото състояние «човек да не бъде свързан с физическото тяло и въпреки това да се намира вътре в това физическо тяло» Това е съвършено различно и именно то съставлява имагинативното познание, човек да остане вътре във физическото тяло, да не излиза от него и въпреки това да стане независим от него.

Когато самите вие с вашия душевно-духовен живот останете във физическото тяло, тогава вие го изпълвате, също и когато не сте свързани с него. Вие го изпълвате. Бих могъл да нарисувам това схематично така.

Да вземем обикновеното дневно състояние в живота на човека. Да приемем, че това е физическото тяло /рис. а отвън светло/, че това е етерното тяло /щриховка лилаво/, и че това е духовно-душевното естество /змиеобразна вътрешна щриховка, жълто/. Това е устроено по следния начин: Етерното тяло на човека навсякъде е свързано с физическото чрез мускули, кости, нерви. Навсякъде са налице тези връзки от етерното тяло към физическото тяло. За да имате едно сравнение, представете си, че имате един шуплест глинен съд и наливате в него течност. Течността изпълва шуплите на този шуплест съд от глина. Следователно течността е преминала в шуплестия глинен съд.

Но може да бъде и така, че вие нямате един шуплест глинен съд, а един такъв, който не приема в себе си нищо от течността; тогава течността ще бъде само вътре в съда и не ще има никаква връзка със стените, с вътрешността на стените на глинения съд. Така при имагинативното познание човекът се намира вътре в своето физическо тяло, но етерното тяло не преминава в мускулите, в костите и т. н.. Така че тогава мога да нарисувам това така: Физическото тяло /виж рис. в/, сега обаче етерното тяло остава само за себе си и вътре се намира духовно-душевното естество на човека. Етерното тяло е вътре във физическото, но то е отделено от него. Последствието от това отделяне трябва естествено да бъде достигането до възприятие, когато човек отново се връща в старото състояние. Ето защо е естествено, че когато действително се старае да се освободи от физическото тяло и въпреки това остава вътре в него, какъвто е случаят при имагинативното познание, човек се чувствува не само изморен, но той се чувствува тежък, той силно усеща своето физическо тяло, защото отново трябва да проникне в него.

Това е така за имагинативното познание, не обаче и за инспиративното познание Инспиративното познание, което, настъпва при изпразнено съзнание, както ви описах, това инспиративно познание предизвиква състояние, при което със своето духовно-душевно естество човекът се намира вън от физическото тяло. Тук /рис. с/ духовно-душевното естество е извън физическото и етерното тяло.

 

ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ:

НОВИНИ

 

Цялостност е един важен аспект на духовното израстване. Това е действане, говорене и поведение, което уважава вас самите и другите. Това е проверяване на неща, преди вие да ги извършите, а извършвате само тези неща, които знаете, че те са истина. Начин да живеете в цялостност означава да живеете в хармония с вашите вярвания и ценности, а това ще ускори вашето израстване и направи процеса много по-радостен. Цялостност ще донесе яснота и ред във всяка област на вашия живот. Разглеждайте възможностите, които се явяват по вашия път и изберете тези, не защото изглеждат обаятелни, но защото те са в помощ на други. 

 

 


 
 
 
 

За ВАШЕТО ЗДРАВЕ:

 

Форма за контакт:

Задайте своите въпроси

За връзка

REIKI SHCOOL CENTER Training of
Bulgarian, Russian, English and Greek

distance learning

Онлайн класове
Дани Аргирова
0876424449
reikishcoolcenter@gmail.com