ЗАГАДКАТА НА НАШЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ

В продължение на много години в сърцата и умовете на хората по света интуитивно се формира нов светоглед. Въпреки че тази нова представа за мястото ни във Вселената не е напълно дефинирана, тя се основава на принципното схващане, че притежаваме потенциал за по-висша форма на живот, отколкото повечето от нас предполагат - живот, който изглежда неразривно свързан с еволюцията на самата Вселена. Много хора са убедени, че предусещаме тази връзка, защото ние и светът произлизаме от един и същи върховен източник и тайно сме подтиквани да демонстрираме все повече и повече нашата латентна божественост.

Доказателства, произтичащи от опита

Пробужданията, чийто вдъхновител е този възглед за света и които имат много проявления сред нас, могат да бъдат обогатени чрез четене на трудовете на философи, учени, светци и мъдреци, открили нови перспективи пред човешката природа и Вселената. Както ще се убедим по-нататък, днес има голямо изобилие от възгледите и опита на тези будители. Но интуитивното усещане и вътрешното убеждение, които най-често ни водят към осъзнаване на нашите неизползвани възможности, идват не от книгите, а от непосредствения опит. За много хора подобни прозрения настъпват по време на молитва или медитация. До някои те достигат като съвети или други действия, имащи за цел да ни помогнат да преодолеем трудността. Но много често те се появяват и когато най-малко ги очакваме - по време на игра, на работа или в моменти, когато мечтаем. И независимо дали са предизвикани от момента или от нещо, което има по-скрити корени, нашият досегашен начин на възприемане на света изведнъж коренно се променя.

Може да се случи така, че докато се разхождаме в летен ден из гората, а слънчевите лъчи проникват през дърветата, изведнъж да видим всичко по съвършено нов начин. Цветовете ни изглеждат по-наситени. Присъствието на дърветата и храстите е по-осезателно. Звуците са по-отчетливи и започваме да усещаме аромати, които не сме забелязвали преди. Гората като че ли изведнъж оживява и придобива ново обаяние. В този миг навлизаме в свят, който досега не сме забелязвали. Това халюцинация ли е? Или пък светът винаги би изглеждал такъв, ако нашите сетива бяха по-развити?

Има и други видове преживявания, които ни карат да надзърнем отвъд познатия ни свят. Случвало ли ви се е да прочетете мисълта на ваша приятелка, преди тя да я е изказала, или предварително да ви е известно кой ще ви се обади след миг по телефона? Дори на пръв поглед подобни събития да изглеждат незначителни, те ни посочват, че разполагаме със способности, които обикновено пренебрегваме. Случвало ли ви се е да си представите някаква значителна промяна в живота си и да се изненадате, когато тя действително настъпи? Когато подобни неща станат, ние сме изпълнени с някакво чувство за тайнственост - за една по-висша интелигентност, за някаква предопределеност, която намира своя израз в нас.

Има и още по-странни видове пробуждане. Едни намират израз в контакти с обичан човек, който се намира далеч или е починал. Той ни нашепва нещо в нощта, мярка се за кратко пред очите ни, усещаме типична за него миризма или имаме натрапчивото чувство, че той или тя са наблизо. Няколко организирани неотдавна анкети на института „Галъп" показват, че такива преживявания са имали много повече хора, отколкото предполагаме. На други се е предоставяла възможност да надникнат за малко в сияйни светове, надхвърлящи физическите ни възприятия. А има дори още по-фрапиращи моменти, когато самата ни идентичност се променя и ние придобиваме по-голяма и по-пълна представа за себе си. Много по-добре от когато и да било преди знаем кои сме всъщност и какво се очаква от нас да направим. Ние и светът имаме една обща цел, произлизаме от един и същ скрит източник и участваме в едно голямо пътешествие.

За съжаление подобни моменти отминават и пред очите ни отново се спуска завеса. Връщаме се към нормалната си сетивност. Но колкото и кратки да са били тези пробуждания, ние не можем да ги забравим напълно. Те ни преследват дори когато споменът за тях започне да избледнява. Отново и отново ни нашепват, за да ни напомнят, че ни чака нещо повече. Какъв е този по-различен живот, който ще ни разкрият? Дали сегашното ни съществуване отговаря на това, за което сме предопределени? Каква по-висша съдба имаме ние и заобикалящият ни свят?